Шептящи ветрове

Сънища преплетени, куп от цветове,
вият арки и венци омагьосващи сърцата ни.
Където сред слънчеви желания и лунни градове,
разстат мечти красиви, преливащи, контрастни,
които венчелисчета разтварят пред небесни брегове.
Таму стрелкат се сенки, разминават се души,
a невидими вълни звънливо и чувствено летят,
вдъхващи живот лъчи подхранват приказни градини.
"- Усещаш ли, усещаш ли" - шептят ветрове мелодични и се гонят.
Ромолящите реки подемат песните им техни.
"- Усещаш ли, усещаш ли,.. красотата на живота" - повтарят.
"- Усещаш ли, усещаш ли, всички мигове прекрасни,
едните случили вече, а други предстоящи.
Ще докосват твойто сърце, криле даващи му страстни."
- Но каква е тази сила творяща красоти?
Даваща живот, създаваща мечти?

Вятърът притихна, листа мълчаливи и танца си
спряха и глас дойде вкупом от всички цветове.
"- Тази сила е твойто сърце, сила има да променя светове."
- Но от къде сила в него, когато само е то, а тъгата го зове?
"- С вяра и мечти, подхранваш го ти,
а то само от себе си цели,
за теб кое е важно да ти напомни."
- Това е сън нали?
"- Сън и реалност корени заплират тук, виждаш ли онази висока планина с ярък връх?"
- Каква е тя?
"- Тя е любовта, мечтите най-големи,
живеят високо близо до небето,
където редуват се на смени,
сезоните на най-големите и чувствени промени.
Там сърцето всяко вкусило от любовта,
магия добива, рай да твори не само в сънищата,
а и на земята дори."
- О вълшебни цветове, кажете, как върха да покоря,
да премина как, през пътя трънлив,
през скалите опасни и мрачините страшни.
"- От болка, преходност и висини не се страхувай ти.
Вярвай и пътя си ще осветяваш,
мечтай и политайки препястствия ще прескачаш.
И не забравай, на всяка трудност се усмихвай,
защото любовта ще победи."

Не бързах, бавно се придвижвах,
a пред несломите ми вяра и мечти,
порти от рози бодливи разтваряха врати.
A пък пред усмивката ми - скали се разместваха и път сторваха.
Вървях с дни... Слънце и Луна сменяха места.
Когато уморен и със сетни сили стигнах до върха,
ръка протегнах към строящата светлина.
Пристъпих в белота.
Тогава видях нечий образ,
очакващи ме очи,
ръце протегнати към мен.
И разбрах, това е любовта.
Сърцето ми обикна и извиках с усмивка - аз обичам.