Към незнайната любов

С любов и радост на сърце.
Оставям тез скромни стихове.
на твойте прелестни очи и ръце.
И долавям вече трепетните ветрове.
Да носят ехото на устните ти нежни.
Разтворени като цветя, в утринна роса.
Да пият жадно от римите безбрежни.
В очите ти бистри да съм аз, тоз който омагьоса.
И зачетеш ли сладостните редове желани.
В светът ми смело да надзърнеш.
Всред небеса и морета мечтани.
В храма свой на сърцето ми да влезнеш.
Защото обичта към теб, в мен стой.
И изпълва ме със трепети безброй.

Любовта, мила, пее на много гласове.
Засвирят ли, ангелските арфи най-добре.
Претръпва сърца, обърква умове.
И обич се ражда неусетно, но кой да разбере.
Щом копнеж освободиш,
и усетиш ритъма щастлив.
От любовта ми, недей да се бойш.
Със сърцето си към твоето ще бъда грижлив.
С мелодии нежни сърцето ти ще галя.
С думички обични, целувки ще ти давам.
Секунда всяка, за теб да мисля, не ще пожаля.
И с въздишки и милувки далечни, ще те обсипвам.
Защото във всеки миг мой, живееш ти.
Повелителко нежна, грабнала частица от сърцето ми.

Няма думи човешки, които да опишат,
погледа в нечия душа.
Така и няма земни думи, които да опишат
изцяло, неземната ти красота.
За очите ми, си ти богиня - най-красива.
Пред образа ти ярък отстъпва Афродита.
И сторват ти плоклон, всяка фея, нимфа, самодива.
И за зад всяка красота, душата ми теб търси, за теб пита.
Ликът ти съвършен, превръща нощта безутешна в радостен ден.
И всяко огедало е щастливо, блясъка в очите ти да е отразило.
Така щастлив ще съм и аз, да се отразиш от мен.
Та с поглед каквото докоснеш, за мен, нови в одежди се е пременило.
Защото ти Слънце си,а аз Луна
и отразявам само твойта светлина.

Още щом видях те, мой ангел мил.
Зароди се в мен, любов от сълза по-чиста, и от вяра по-свята.
И душа към теб съм устремил.
Към теб слънчева, от ефирни лъчи излята.
За да се докосна, за да видя красивата ти същност.
До очите ти, светещи като две звезди.
До косите ти, очароващи с компринена нежност.
До устните ти топли, нежни, изваяни от ангелска ръка.