Откровенията на младия странник

Защо съдба си тъй жестока,
когато аз надежди в теб таях.
В страдание по мечти, обричаш ме.
За които толкова аз копнях.
И защо дарила си ме с това сърце,
чийто трепет и туптене,
в най-бездънна пропаст вкарват ме.
Защо дари ме и с този ум,
неприятел мой, пред който аз стоя.
И таз душа ми странна...
Непостоянна и твърде емоционална.

За какво са ми те? Кажи?...
Ако сам сами са и неразбрани,
слепи, в немилост и презряни.
Ах, ако живота ми все така ми продължава,
за какво ми е да чувствам?!
Да чувствам кой? И какво?
За какво ми е да виждам.
Ако това, само болката ми удължава.

О клетника аз...
На место сърце, камък да ми бе дала.
На место ум - лед.
Бездушен аз да бях, дано!
Та така от тук, за напред,
нищо аз да не изпитвам.

Но не, уви...
Ти с тез ужасни дарове ме дари,
а път назад няма...
Душа на место, пясък да ми без дала...
Или броня поне изковала.
Та да откланям неволите ядни.
Но не,... ти шега лоша изигра ми.
Да правиш ме за присмех ням.
И роля даваш ми безлична,
на тази сцена еднолична.
Аз вечно да съм фигура странична.

Съдба, аз враг не съм ти.
И аз кат другите съм твой слуга,
но несправедлива виждаш ми се ти.
Не виня те за неволите си свой.
Но само, ако част от плана твой,
е към края щастие да намеря.

Инак не разбирам, как си дала това ми сърце,
а не усещаш какво нужно му е.
Защо на место тези три вътрешни сетива,
не даде ми да вкуся само от любовта.
Да срещна сърце едно - нежно,
което по мойто да тупти.
И душа една красива, която в душата моя да прозира.
Да получа и аз прегрътка,
и дори една милувка...
Утехи за неутешения.

Тогаз знай, стане ли така,
аз наново ще се преродя.
И цял ще бъда тук пред теб,
аз не половина въз половина.
А за да бъде така, ум ненужен си ми ти в това.
Поклон пред вечната съдба и макар жестока да си
ти сега, знам че някой ден,
ти ще се усмихнеш и на мен.

Но каквото ще да става,
страх и ужас ако ще, да е до тогава,
душата ми не се предава.
И въпреки че от обич се нуждая,
аз ще давам обич, ще обичам, аз си зная.
И не с надежда, а с любов ще се надявам,
че ще дойде ден и аз любов да срещна.
И аз любов, някому да давам.