Там, вълшебно, времето бавно се сипе лети.
И дни преминават, невъобразимо, някъде там...
Застлан, притихнал свят, отнесен в мечти.
Сред цветни полета и играещи рими, насам-натам.
Хладен полъх игриво, клони поклаща,
листа развижва и гони.
Взрян в сини небеса, сънувам дъжд,
бленувам за дъга.
Хиляден сън към страни от чудеса,
на красиви мисли - подслони.
Виждам, хора - щастливи, живеещи под дъгата - в доброта.
И разбирам какво е свобода,
души волни, като птици живеещи.
Хармония от мисли, ритъм от чувства,
създаващи красота, творящи с обич умеещи.
Място далеко от болка отминала скръбна.
Място където света се къпе в пъстрота.
Място което отмива всяка тъга, дава надежда, отваря врата.
Далеко от омраза... далеко от черногледа острота.
Където светлината, сразила е негативността.
Където всеки ще живее, ще препуска сред простори,
ще вижда, ще чува, от сърце, а от душа ще говори.
Ще припява на вятъра песента,
където любовта ще изгради и стори,
невиждани мостове,
събуждайки всяка душа,
оставяйки следа - във всяко сърце,
посявайки семената на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар