Къде сте цветове цъфтящи,
утихнала буря на сърцето чувствена.
Къде сте се събрали и кръжащи,
носите се леко по реката пременана.
Под лоното на съня, будите мечти спящи
и препускате по душевните поляни.
Играещи и таящи, от тихи ласки събрани.
Очите се затварят и стълба от светлина,
понася една душа към лента от светове.
Виждам я отново, на бряг друг в далечина.
Не знам коя е тя, непозната, сътворена от блянове.
Говори с други, невидими лица, обръща се към
мен и изчезва сред мъгла, без следа и без причина.
Затичвам се към нея, а откривам само диря на
неизвестно сърце и неясни шептящи и заглъхващи тонове.
Споменът за нейното лице, загнезди се в моето сърце.
Пренесе ме в свят, на жадувани целувки,
където грееше тя, слънцето на мойта душа.
Събудих се рано, а нощта живееше сред купол от звезди.
Загледан попитах "- Къде си ти, дай воля на мойте мечти,
съживи ги, дай им криле, сбъдни ги."
Нощта все така заслушана блещукаше.
Вкус на една загадъчна мечта,
още неизгряла, предстоеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар