В твойте бъдещи очи.

Къде бях преди?
Замръзнало езеро.
Изгубени мечти.
Потънали звезди.
Кой бях преди?
Поле без спомени.
Поле без надежди.
Мъртви въздишки,
родени безмълвни.

Сновях посърнал и блед.
Сред стени, непристъпно високи.
Губех се и отчаяно се давех,
в пясъци минали дълбоки.
Ръкомахах, виках и се молех.
С душа затворник на тъгите.
Зъзнеща и вярваща в чудесата.
И сърце сломено от бедите.
Устремено с поглед към небесата.
Надяващо се и търсещо очите.
Които ще го покорят...

Търсещо утехата им чувствена.
Търсещо покой в тях, неземен.
Рай блажен и мир успокоителен.
Оазис желан, остров търсен.
Огледало на мечтите,
разтворени в очите.

И случи се, твойте очи намерих.
Красиви, като свободното море.
Но не само тях в теб открих.
И макар далеко да са ти и те.
Аз обикнах ги, а с тях и туй твое сърце.
Което е толкова чисто и красиво в чувствата си.
Но не само тях в теб видях.
А и твоето нежно и прекрасно лице,
отразяващо сякаш, душата ти ангелска.
И видя ли те, засиявам.
И мечтая за криле.
И мечтая да полетя.
При теб да ида и нежната ти същност,
да прегърна.

Защото само в теб,
само в твойте очи.
Аз ставам някой.
Само в твойте очи.
Аз се чувствам силен.
Само в твойте очи,
се чувствам себе си.