Аз и ти

Бях сам и лутащ се и изгубен.
Но надеждата не ме напусна.
В тишина живях, в свят плах и безумен.
А сърцето ми копнееше да препусна,
към нови неизживяни, но мечтани предели.
Към свят от любов и райски сияйни двери.

Живях така дълго, между светове два.
Един сънуван и един от реалността.
Видях хора, видях души, видях сърца.
Протегнати ръце и море от слепота.
Но видях и теб мила и почувствах те красива.
И сърцето мое в отражение по теб проблясва.

И днес, отново аз съм сам,
Но вече знам, че ти любов моя си там.
И надеждата в мен пламти.
За деня в който ще се видим аз и ти.
За деня в който, души нежно ще докоснем.
И сърца слеем сред морето на любовта си.